Недялко (Недю) Николов Жеков

Той е роден на 26 октомври 1843 г. в гр. Лясковец. Там получава и началното си образование в килийното училище при църквата, а след това завършва и класното училище. Твърде млад, петнадесетгодишен, бива нает за учител в родния си градец.
През 1863 г. учителства в Долна Оряховица, Търновско, но стремежът му за знания го отвежда през 1864 г. в Белград, където постъпва в Белградската висока школа като студент по богословие и философия.
Със своята начетеност той е предизвикал възхищението на българските емигранти в Сърбия, като Иван Кулин, който виждал в неговото лице един от бъдещите български владици и народни първенци. Едно писмо на Иван Кулин до него от 4 юли 1867 г. свидетелства за това.
През 1869 г. завършва учението си в Белград, но няма средства, за да се завърне в родния си град при майка си, поради което продължава да работи като печатар в Белград. Същата година получава писмо от Самоков, където го канят за преподавател в тамошното богословско училище.
Едва през 1871 г. се завръща в Лясковец и става учител.
През следващата 1872 година Антим I го кани да стане писар в Българската екзархия в Цариград, Недю Жеков обаче не приема.
На 11 май 1874 г. Н. Жеков е назначен за ректор на Богословското училище към обителта „Петър и Павел”в родния си град. Ректор на това училище е до бунтовната 1876 г.
По време на Руско-турската освободителна война 1877/1878 г. е назначен за мюдюр (управител) на Дряновска и Тревненска околия.
След Освобождението участва активно в обществено-политическия живот на страната като депутат в Учредителното народно събрание, изработило Търновската конституция. След това участва в Първото Велико Народно събрание, избрало първия български княз Александър Батемберг. Депутат е и във Второто Велико народно събрание, заседавало в Свищов през 1881 г., суспендирало Търновската конституция и наложило режима на пълномощията.
На 15 септември 1882 г. е назначен за видински окръжен училищен инспектор на мястото на своя предшественик Димитър Ц. Коцов, преместен по политически причини в гр. Лом.
На 17 май 1884 г. е вече преместен за Ломско-Берковски училищен инспектор. През 1886 г. се завръща в родния си град, после учителства известно време в Богословското училище в Самоков. След 40 годишна просветна и учителска дейност умира на 20 октомври 1907 г.