Михалаки Лозанов Георгиев

Роден е в гр. Видин на 11 август 1852 г. Той има нерадостна съдба, защото една година след раждането си остава без майка, а тринадесет години по-късно – и без баща.
Четиринадесетгодишен през 1868 г. със семейството на сестра си Цвета и зетя си Цено Кънев заминават за гр. Ерусалим и посещават Божи гроб. Там престояват около 6 месеца и се завръщат с титлата хаджия.
Началното и основното си образование получава в родния си град. По-късно, със съдействието на Драган Цанков, моавитин (помощник на пашата) през 1869 г. заминава за гр. Табор, Чехия, където учи в продължение на пет години. Първоначално учи в реалната гимназия, а след това във Висшето агрономно и индустриално училище, което завършва с отличен успех, втори във випуска – нещо, постигнато преди него само от Ангел Кънчев.
Видинската културна общественост и по-точно училищните настоятели с внимание следят развитието на младия видинец.
На 1 август 1874 г. х. Михалаки Георгиев става учител във Видинското класно училище, в което учителства до 1 май 1878 г.
Там той преподава природо-математически дисциплини.
Във Видин Михалаки Георгиев активно сътрудничи на създаденото от Д. В. Хранов първо българско земеделско списание „Ступан”.
В освободения Видин руският губернатор ген. Л. Ф. Тухолка на 1 май 1878 г. назначава Михалаки Георгиев за пръв управител на видинската митница, която той управлява до 1 януари 1879 г.
От 1 януари 1879 г. е утвърден от руския императорски комисар в България за ревизор на митниците в България по предложение на същия Лев Ф. Тухолка.
В София участва в основаването на първото културно-просветно дружество „Славянска беседа”.
На 1 юли 1880 г. съвсем неочаквано се връща отново към учителската професия, но вече в гр. Лом. Там през 1882 г. написва първия български учебник по ботаника за гимназиите. В Лом служи до 23 юни 1882 г., след което е назначен за началник на търговско-земеделското отделение при Министерството на общите сгради, земеделието и търговията.
Като общественик и политик М. Георгиев ратува за народно самоуправление, за обществена правда и оставя име в новата културна, политическа и стопанска история на България.
С неговото име е свързано и първото българско изложение в Пловдив през 1892 г. Тогава по негова инициатива и за пръв път в страната на изложението се събират над 120 певци и свирачи на кавал и гъдулка
Макар и позакъснял, в едно непродължително време от 1890 г., когато е публикуван неговия пръв художествен разказ „Кървавото примирие”, до 1894 г. той създава най-известните си творби и си спечелва име на един от най-изтъкнатите представители на критическия реализъм в българската проза. В първите негови произведения обект на изображение стават хора от Видинския край.
От 1894 до 1899 г. той се отдава на дипломатическа дейност, отначало във Виена, а по-сетне в Белград.
След завръщането му от чужбина последвала активна журналистическа и редакторска дейност, която го отвежда за два месеца в Черната джамия заради острите му статии срещу двореца и княз Фердинанд. Активната му литературна дейност продължава докъм 1910 г.
Умира на 14 февруари 1916 г. в гр. София, където е и погребан.