Йончо Цеков Йончев

Роден на 28 юли 1834 г. в семейството на Цеко Йовчев от с. Старопатица, Кулска каза.
На 1 май 1845 г. Йончо Цеков постъпва в частното училище в с. Бойница при учителя Вълчо Пуев. В Бойница той учи в продължение на пет години и завършва училището с отличен успех. Освен това той там бива закърмен с бунтовния дух на Пуйо войвода и пред очите му се разразява бунта в с. Бойница през пролетта на 1849 г., известен в народната памет като „Пуйковата размирица”.
След това събитие той се завръща в родното си село Старопатица и основава училище, в което става първият учител. През 1850 г., по време на голямото селско въстание в Северозападна България, Старопатица е едно от селата, което „не се подчинява на турските власти” и след като селяните от останалите села се подчиняват и се прибират по домовете си от въстаническите лагери в горите около Връшка чука.
Същата година даскел Йончо Цеков влиза във връзка със Александър Екзарх, редактор на вестник „Цариградски вестник”, чрез когото Русия изпраща помощи за българските училища. През пролетта на 1851 г. Александър Екзарх изпраща безплатни учебници за бедните ученици от с. Старопатица. Понеже се оказали недостатъчни, то епитропите на църквата в с. Грамада с едно писмо от 13 ноември 1851 г. молят отново Александър Екзарх да изпрати безплатни учебници за училищата в Кулска каза, в това число и за учениците от с. Старопатица.
Според наличните сведения Йончо Цеков е учителсвал в с. Старопатица до 1857 г., след което се премества със семейството си да живее в град Кула, където остава и става писар на местната църковна община, а през 1859 г. открива училище в Кула в ковачницата на баща си. Курсът на обучение в това училище е бил двугодишен и учениците в него изучавали четене, писане, землеописание (география) и други дисциплини. В това училище той работи до края на 1862 г. след това бива ръкоположен за свещенник, а по – късно става архиерейски наместник и служи като такъв до смъртта си през 1896 г.
Училищата, в които учителства, според учебното съдържание, били близо до килийните, въпреки това в тях има проблясъци на светското образование и приносът му е безспорен, тъй като в условията на чуждоземно потисничество българските деца имат възможност да учат на българско четмо и писмо и съхранят българското си нацитнално съзнание. Не случайно една трета от българите, населяващи с. Старопатица през 1860-1861г., емигрират в Сърбия и се завръщат едва след Освобождението от турско иго.
Чрез него новите идеи, донесени от бойнищкия даскал Вълчо Пуев, намират отглас в душите на възпитаниците и те остават истински патриоти, които по време на сръбската окупация през 1878 г. се идентифицират като българи и настояват пред международната комисия за определяне на границата между Сърбия и Княжество България да останат в пределите на България, въпреки домогвания на сръбските власти Кулския край да се присъедини към Кралмиланова Сърбия.