Untitled Document
Untitled Document
 
Вълчо Вълчев
Йончо Йончев
Аверкий Петрович
Тодор Митов
Лука Павлов
Михаил Петров Векилски
Костаки Попов
Георги Славчев
Сава Сирманов
Нешо Попбрайков
Димитър Попов
Димитър Хранов
Михалаки Георгиев
Димитър Шишманов
Константин Кипровски
Рангел Попиванов
Димитър Коцов
Недялко Жеков
Димитър Мишев
Начало
 

Контакти
Форум
 

Аверкий Петрович

Роден в гр. Сопот. Образованието си започва в сопотското килийно, а по – сетне учи в сопотското класно училище. През 1839 – 1845 г. учителства в Габрово. След това учи семинария в Белград (1845-1848 г.), където през май 1846 г. се замонашва.
Още като ученик в Белградската духовна семинария превежда от сръбски език книгата „Цвят милости, или завещание человеколюбиваго отца”. След издаването на тази книга, белградският ученик от Духовната семинария Аверкий Петрович продължава патриотичната си дейност в полза на българското образование и, след като напуска Белград, се завръща в родния си град Сопот, където става учител (1849-50).
През 1852 г. Аверкий Петрович издава още две книги: „Оглашение кратко за българските деца” и „Житие светаго Григория”. И двете книги излизат с благословията на сръбския митрополит Петър.
През 1855 г., заедно с дякон Григорий Гопа, издават „Церковная история”, също с благословията на митрополита на цяла Сърбия Петър.
Престояването на сопотския младеж в Сърбия и учението му в Белградската духовна семинария разширяват несъмнено кръгозора му, а преведените и издадените книги доказват не само неговата патриотична насоченост, но и високо образование и култура. Той превежда и издава още книги в полза на своя български род.
С такава жизнена биография, подготовка и насоченост, през 1857 г. той става учител в гр. Видин. Тук Аверкий Петрович престоява само една учебна година (1857-1858 г.). Негови колеги са пирдопчаните Тодор С. Митов и Лука Павлов, също образовани и подготвени сръбски възпитаници, които дават своя положителен принос в развитието на светското образование във Видин, като внедряват нови педагогически методи в създаващото се взаимно класно училище. За сега не разполагаме с конкретни данни за преподавателската делност на монаха Аверкий Петрович във Видин. Той обаче оставя името си в историята на видинското образование като инициатор за първото честване на празника на Светите братя Кирил и Методий на 11 март 1858 г. На тая дата той пръв от църковния амвон държи слово за славянските просветители и подхвърля идеята за въвеждането му като училищен празник. Тази идея с течение на времето е възприета от видинци и се превръща в празник на всеки българин.
Сведения за първото честване на Св. св. Кирил и Методий във Видин узнаваме от една дописка, писана във Видин на 31 юли 1858 г., отпечатана в бр. 393 на в. „Цариградски вестник” от 23 август 1858 г.
По нататъшните сведения за този високообразован и всеотдаен възрожденец са, че той се посвещава на преподавателското и духовното поприще. След учителтването във Видин Аверакий Петрович заминава за Русия, където през 1859г. постъпва в Киевската духовна академия. Според К. А. Поглубко през 1861 г. той е бил единственият българин в това висше учебно духовно заведение.
След завършването на Киевската духовна академия той слуша лекции в различни европейски университети и най – вече във философския факултет в Дрезден (1862-1864 г.). По – късно става преподавател в Белградската семинария, учителсва още в градовете Зайчар и Крагуевац. Около 1870 г. е учител по български език и история в пансиона на графиня Левашова в Киев. През 1873 г. е ръкоположен за врачански митрополит. Поради несъгласие с местната власт, на 9 ноември 1874 г. Аверкий Петрович си подава оставката и се установява да живее до края на живота си в Цариград, като предстоятел на българската църква „Св. Стефан”. Умира в 1878 г. в Цариград.


 
Untitled Document
Този исторически сайт е проект на vidin-online.com , bdinvd.free.bg
web design 2008
Bdindesign