Стопански живот на Видин през XVIII-XIX век.

През XVIII-XIX век. Видин се разраства, побългарява и развива в търговско-занаятчийско отношение. Притокът на българите от Бълкана към града се засилва. Те се захващат с производителен труд закупуват къщи и имоти и постепено заемат все по-значително място в стопанския живот. Видин е оживен пазарен център. Изнасят се зърнени храни, кожи, вълна, риба, рибено масло и др. Създаден е видински сборник (XVI) от закони за търговията. След Кримската война ( 1853-1856 г.) Австрия, Русия и Франция откриват свои представителства в града. Известни износители на стоки са Емануил Шишманоглу, Неделчо Попов, Алексиев и др. които имат кантори в други страни. На дунавския бряг са складовете, теглилките, работилниците за кожа. Яко Капон разполага с четри кораба за търговия по река Дунав. Важен вносен артикул е каменната сол. Търгува се с Виена, Будапеща, Лайпциг, Темешвар, Брашов, Ниш, Триест, Дубровник, Солун, Цариград, Букурещ, Крайова, Венеция и др.