Пътеписи

Тодор Янков. Пътеписи. С кратки исторически сведения и спомени. Книга
III. Т.Ф. Чипев, София, 1939, 280 с. Подшита

С]лязох на малка чистичка станция [Oрешец], последван от още един пътник, отиващ за Белоградчик. Сговорихме се да тръгнем заедно. Той беше един средна възраст, твърде интелигентен човек, търговец на бакърени съдове, който, както изглеждаше, беше тук всеобщо познат. Когато отиде да се разпорежда със стоварената му от влака стока, аз се заех да да разгледам местността и селището.
Самото село Орешец се намира на около един километър южно от станцията, а при нея се е образувало малко, доволно оживено на вид, селище. Но след заминаването на влака, то потъна в онова безмълвие на осамотеност, което навява мъчителна скука. Кръстосах го във всички посоки, а след това възлязох на една височина над шосето, водещо за Белоградчик, и през погледа ми се изправиха притихнали в утринния час гористи възвишения между които лъкатушейки, шосето се губеше. Завръщайки се, заварих моя случаен другар да товари, при помощта на свои хора, две коли с всевъзможни бакърени съдове, предназначени за пазаря, който предстояло да стане на другия ден нейде в Белоградчик. Това зрелище поразпръстна притискащата ме скука, която съвсем изчезна, когато натоварените коли тръгнаха и ние с търговеца се отправихме с файтон за Белоградчик.
Местностите, през които минавахме, ставаха все по-живописни. Гористи възвишения се изправяха от двете страни на шосето, което се катереше по тях, извиваше и криволичеше в тяхната междина.
Макар разстоянието до Белоградчик да не е по-дълго от 11-12 км, видя ми се двойно по-дълго. Завивайки, след малко се намерихме в източната част на града - обширен площад със зеещия отвор на главната улица; триетажен хотел, наляво в нейното начало, и театър "Пчела", с поглед на юг към площада, над който се издига част от полуразрушена крепост.
След скромен обяд, тръгнах, според навика си, да разгледам градеца. Въпреки ярко греещото слънце, доволно дългата главна улица, прошарена с нови и стари скромни здания, тънеше в сянка, с изключение на по-широките й места, дето слънцето хвърляше светли, златисти петна. С около две хилядно население малкият градец е извънредно уютен и привлекателен. Тук всяка нервна преумора би скоро преминала и организмът би се възродил. Но не само това. Жадната за изгледи и природни красоти душа тук би ги намерила в нийде другаде не видени форми и очертания, надминаващи всяко въображение (с. 162-163).
Тодор Янков. Пътеписи. С кратки исторически сведения и спомени. Книга
III. Т.Ф. Чипев, София, 1939, 280 с. Подшита

Белоградчик е един вид наблюдателница, около която се разстила един приказен мир. На юг и югоизток - на повече от 50 км - пред погледа се изпречва един чудесен планински лабиринт с в. Ком. На запад и северозапад погледът отминава в. Черноглав и Връшка чука и литва далеко зад границата, за да долови в далечината величавият зъбер Рътън и Карпатите при Железна врата, а след това да се плъзне по низината към Видин. На юг погледът достига горните очертания на Западна Стара България с Къдабоазкия проход в нейната дълбочина; на север - Венеца, а на юго-запад - величавият Ведерник, сполучливо оприличен от Н. Савчева 1) на гигантски лъв с разрошена грива, изправен на предни крака и с отправен към север поглед.

Върху възвишението над самия град се отбелязват двете турски крепости, от които по-малката се издига върху отделна скала; стълба води към нея. Някога тук е имало римска крепост.

И открива се една местност с долове и низини, за която географът равнодушно казва, че в нея има скали, едни от най-красивите в България. А пътешествениците ги намират за най-красиви в целия европейски континент. Открити най-напред от френския академик Бланки 2) в 1842 г., той с възторг ги описва в своето съчинение "Voyage en Bulgarie", като казва: "Ни теснините Олиулски в Прованс, ни прохода Пинкорбо в Испания, ни Алпите, ни Пиринеите, нито пък най-дивните планини на Тирол и Швейцария биха могли да се сравнят с тях".

Прочутият пък европейски пътешественик Феликс Каниц, който е обиколил цяла България и резултатите от своето пътуване е изложил в ценното си съчинение "Donau-Bulgarien und der Balkan", с не по-малък възторг и поетично настроение описва белоградчушките скали, като казва: "Месечината току що беше изгряла. За нас тя осветяваше едно от най-фантастичните творения на Всемогъщия. Когато видите при лунно осветление тия колони от червен пясъчник, които се редят като дървета на гигантска алея и горните части на които често представляват живописни групи от къщи, обелиски, параходи, човеци и животни, тогава чак разбирате произхода на окаменелия град в триполитанска Керенейка, за който се говори в една арабска приказка".

За да видите необикновената красота на всичко около Белоградчик, не трябва да се ограничавате само с това, което е непосредствено пред вашите очи: крепостите над града, близките скали, възвишението, усеяно с белеещи къщички. Трябва да идете и в по-близките и по-далечни околности на града. Да видите Магаза, 4 км западно от града - една тайствена местност, оградена ор скали, дето в подножието на величавата скала Сбег са открити основите на един манастир. Около три км още по-нататък, западно, се издига покритата с гора височина Кокошевец, дето са открити основите на една старинна крепост и на втори един манастир. Малко по-долу друго манастирище - Царицин гроб. А на изток от града се издига, подобно на грамадна пирамида, Банова глама.

В по-далечните околности изненадата е още по-голяма. По прохода за Лом, 9 км от града, между разнообразни групи от скали, се издига на възбог Боровият камък, усеян с вековни борове, от които е произлезло името на селото Боровица. А още три км по-надолу се открива живописната местност Фалковец 3). Тук се събират трите притоци на р. Лом, един от които образува от високо падащ водопад. Тук е и възела на шест пътища, отиващи в разни посоки. Още по-надалеко, около с. Рабиша, се намира Могурата - пещери със сталактити и подземна река. Тая река е създала източника на студената вода Врело, който пои с. Рабиша. Същата река образува, на север към с. Толовица, и едно планинско езеро (с. 163-165).
======================
1) Н. Савчев. Пътеводител на гр. Белоградчик.
2) М. Бланки е изпращан от министерството на Гизо във Франция да изучи положението в турската империя. Придружаван бил от от старозагореца, известният народен деец Александър Екзарх.
3) От латинското название faco - сокол, ястреб. В Римско време тук е имало селище.

Тодор Янков. Пътеписи. С кратки исторически сведения и спомени. Книга
III. Т.Ф. Чипев, София, 1939, 280 с. Подшита

С]поред руско-турския мирен договор, сключен през 1829 г. в Одрин, Тимошко било отстъпено на Сърбия, тъй че Белоградчик станал погранично място. Турците започнали още по-добре да го укрепят. Работата траяла 7 години, тъй като е била прекъсвана от появилата се чума, когато населението бягало да се крие в гори и пещери. В по-голямата от двете крепости е имало скривалища - хумби - с тайни изходи и казарми. Наистина, тая крепост представлява едно бележито строение от този род. Потънала днес в мълчание и пустота, тя все още прави впечатление, особено с околнте скали. Затъвайки в царството на скалите, когато слънцето се е вече скрило и е насъпил вечерен здрач, вие сте поразен от чудни гледки, които и самата фантазия не би могла да създаде. Необикновено съчетание на скали и расттелност; невъобразими пропасти, завои, стръмнини; стърчащи каменни колони; групи от скали, напомнящи храмове и дворци, хора и животни...С една дума един приказен свят, вкаменен под махването на магическа пръчка. На едно място сте изненадан от два каменни исполина, наречени Адам и Ева. Наистина, те напомнят тая праисторическа двойка, смазана в неподвижност, с отправен нанейде поглед. В местността Субашин имате неочаквано разнообразие от растителност и пръснати по просторни ливади скали, напомващи разни видове постройки, групи от конници и пешеходци. В местността Дервиша виждате един вкаменен град с площади и улици, украсени с ивици от гъста растителност. Има изгледи, които ви поразяват със своето диво величие, каквито нийде другаде, дори и в Пирина не можете да срещнете. Изгледът от Мислен Камък е надминал всяка изненада: грамаден простор, изпълнен с пропасти, стръмнини, издигнатини, скали - и всичко това напомня предвечния хаос в момента на сътворението. На друго място виждате исполински сфинкс, а срещу него из залесена дълбина - носа на грамаден параход; нейде се издига векиколепна белееща джамия, нейде - величествен някакъв паметник. Неизброими са чудните гледки на Магаза: тъмнеещи в растителност пролази, над които бдят вкаменени стражи; открити простори с пръснат по тях камънак, напомващ омагьосани във време на сражение войници. Но една от най-интересните гледки в местността Долня е една грамадна наръбена от вековете скала, която напомня готически храм. Тук изпъкват монасите - група от скали, напомващи монаси, които, поприведени в смирение, отиват кън храма. Безбройни са сътворените от природата изгледи.

Тодор Янков. Пътеписи. С кратки исторически сведения и спомени. Книга III. Т.Ф. Чипев, София, 1939, 280 с. Подшита Малко история: Минало и име на града (с. 167)
За далечното минало на Белоградчик нещо положително не се знае, но пък може с основание да се допустне, че това първокласно стратегическо място е било използвано от римляните. Поводи за това има доста. Пътят от Ulpia Ratiaria (Акчар, Видинско) за Naissus (Ниш) е минавал през Белоградчик. Само по себе си се разбира, че е имало и крепост, щом е имало споменатия път. Доказателство за това са остатъците от разрушена римска крепост - Латинското кале, както се нарича тя днес. Види се, че е имало цяла система от крепости, тъй като и на някои други места, както бе отбелязано по-горе, има старинни развалини, една от които, в местността Долни крупец, носи също името Латинско кале. Както се вижда в историческите данни за Видин, съдбата на Белоградчик е била винаги свързана с този град. Пътят на Василия II Българоубиец за настъпление към Видин (1002) е бил през Белоградчик. Има доказателства, че градът е съществувал в епохата на Видинското царство до неговото пълно завлядаване от турците (1396). Към тия доказателства може да се причислят още и: използването на римската крепост чрез разширение с характерните български белези и издълбани кръстове. Названието на една местност край стария път за Видин - Страшимирица 1), както и местността с българското име Зелени град. Много вероятно е на това място да се е намирал градът, разрушен от турците, а впоследствие да е бил основан на север от крепостта. Името на новооснования град, както виждаме, се състои от прилагателното "бели" и умалителното съществително "градчък" - Белиградчък, станало впоследствие Белоградчик. Това название иде, вероятно от градеж, градище - оградата около града, каквато в онова време всички по-важни селища са имали, особено пък при близка крепост, както е в случая. И Белоградчик е бил ограден и е имал две врати, източна и западна, които вечер се затваряли, а утрин - отваряли. Освободително движение: След Берковското и Пиротското въстание, е последвало Нишкото в 1841 г., а след него - Видинското в 1850. В това въстание Белоградчик е взел живо участие. То е било уговорено в манастира при с. Раковица, Кулско, при участието на няколко първенци от Белоградчик, начело с баш-кнеза Цоло Тодоров. Определено за 1 юни, то избухнало един ден по-рано, поради преждевременно убийство на турци. Градът бил обсаден от около 3000 въстаници, въоръжени почти всички с брадви, коси и сопи. Обсадата траяла 8 дни, при артилерийска стрелба от крепостта. Пристигналите от Види башибозуци започнали страшно клане, след като въстаниците били разпръснати. На сления ден, при тъпани и зурли, били обезглавени зад крепостта затворените още преди въстанието 8 души първенци, в числото на които и Цоло Тодоров. На лобното място днес се издига в тяхна памет възпоменателна плоча. Освобождението: През януари 1878 градът е бил обсаден от сръбски войски, заменени по-късно, по нареждане на руското главно командване, с румънски. За да спрат обстрелването на крепостта, турците принудително закарали в нея част от българското население. След падането на Плевен през февруари 1878, турският гарнизон се предал, при условие: да се оттегли с оръжието си в Македония през прохода Св. Никола. След това в града бил тържествено посрещнат отряд от руски войски, които останали там до окончателното уреждане на новата българска държава. Последвалите войни: През време на Сръбско-българската война в 1885 г., сърбите обсадили града, в който нямало други войски, освен 400 души опълченци и доброволци, които под командата на поручиците Чолаков и Дворянов, макар без артилерия, успели след тридневни сражения около крепостта, да изгонят сърбите зад границата (ноември). Във време на Междусъюзническата война (1913) съсредоточената в града Първа армия настъпила в Сърбия и стигнала до Княжевац. Но отпосле, поради румънското нашествие в България, била оттеглена в София. През юли сърбите обсадили града. Малкото войскови части отбили неприятеля. Без да знае това, нашето главно командване заповядало да бъде изпразнен града през нощта на 8 юли, а наличните войскови части да засилят отбраната на Видин. Насъпило общо смущение. Населението започнало да бяга към Лом, незает още от румъните. Като узнали, че градът е опразнен, сръбските войски го заели. Ограбени били много къщи и дюкяни. След една седмица забегналите семейства се завърнали, вследствие една обява на сръбския гарнизонен началник. Окупацията траяла цял месец - до сключването на Букурещкия мир. И в Световната война (1915-1918) Белоградчик е видял цяла армия в града и околността и самият престолонаследник, царствуващият днес владетел Борис III. =========================== 1)Вероятно от името на цар Иван Александрова син Страцимир, роден от първата му жена, румънка, комуто дал, както знаем, Видинското царство. Поминък - [З]анаятчийство, лозарство, скотовъдство и дребна търговия. Градът притежава 30 хил. декара дъбова гора и един овощен разсадник. На 1 км от града се намира каменовъглената мина Зелени град, частно притежание; на 2 км - медната рудница Щастие, също частно притежание. Поради разни причини, днес и двете не работят. Градът има всички условия да бъде отлично летовище. При наличността на тия преимущества той, макар и по-късно, все ще се издигне. Църкви и джамии - В града има само една църква - "Св. Георги", построена през 1868 г., и една джамия - Хаджи Хюсеин джамиси, построена в 1751 г. Просвета - Първоначално училище "Св. Кирил и Методий"; прогимназия "Хр. Ботев", която се помещава в построено през 1901 г. здание; непълна смесена гимназия и Държавно практическо столарско училище. Освен това - театър "Пчела" и читалище "Развитие", които се помещават в едно красиво здание, построено в 1893 г. В града има пограничен гарнизон и офицерско събрание, построено в 1895 г. Дружества - Културно-стопански комитет, Потребителна кооперация "Успех", търговско-еснафско сдружение, ловно дружество "Сокол", Лозарско дружество, Пчеларско сдружение, юнашко - "Балкански юнак", скаутска организация, туристически дружества "Миджур", "Ведерник" и др. Макар малък, Белоградчик стои доста високо в културно отнощение (сс. 169-170). ==================== [O]тпътувах за Орешец. Времето беше все тъй хубаво като през миналия ден. Потъващи в сянка, височините ме посрещаха и изпращаха, без да възбуждаха повече любопитството ми - бях преситен от впечатления. До пристигането на влака от Видин, с който трябваше да отпътувам за София, имаше още цели три часа. За да убия времето, влязох в една кръчма, седнах и си поръчах закуска. В кръчмата имаше доста пътници, тъй също очакващи влака. На масата, на която седнах, заварих едно селско семейство, което, както изглеждаше, беше доста състоятелно. Запознах се. Това семейство, което се оказа доста съобщително, беше от с. Долни Лом. Един през други ме запитваха неговите членове отде ида и накъде отивам. Голямо впечатление ми направи странният български език на тия хора, особено на сина им - едно 12-13 годишно момченце, ученик в прогимназията в селото им. То казваше, напр. "в книгуту писует; в главуту" и т.н. Още не съвсем отърсен от впечатлението, добито във Видин, в търговската част на града, където продавачи и купувачи, селяни, разговаряха на румънски, сега пък чувах един невъзможен идиом от родния и хубав наш език. И чудих се, че децата в Долни Лом достигат до прогимназия с такъв български език! Беше се вече съвсем стъмнило, когато нощният влак от Видин пристигна. Настана временно оживление. Качих се и отпътувах... (с.с. 170-171).