Untitled Document
Untitled Document
 
Във Видин е задържан и арестуван византиският император Йоан V Палеолог
Кръстоносци се бият за Видинското царство
гроба на Васил Левски
Руско-турската война през 1877
27 юли 1330 г.
Съкровището на Видинския владетел Ахтум
Иван Александър срещу своя вуйчо Белаур
Търговия през вековете
Георги военоначалник
писмо на Унгарският крал Сигизмунд
Стопански живот на Видин през XVIII-XIX век
Синът на Иван Шишман
Владислав I
Начало
 

Контакти
Форум
 
Една жена казала на Видинския митрополит Неофит къде е гроба на Васил Левски.

Проватски Епископ Антоний спасява от разрушаване църквата "Св. Петка Самарджийска" до ЦУМ.

След една такава служба на 9 март беше 1936 година получавах малкия от там хонорар за приятелите и слушам един разговор - между наместник-председателя на Св. Синод Видинския митрополит, тогава Неофит, и една жена, която му каза: "Татко ни закле преди смъртта си да помним и да предадем на идните поколения, че

той е носил Левски на гърба си

до църквата "Св.Петка Самарджийска" и там са го погребали - набърже, по спешност, в светия олтар от лявата страна на светия престол." Като се върнах в семинарията, записах в моя дневник това дума по дума, както го чух. На следващата година - 1937-а, бях вече студент в Духовната академия и ме назначиха за певец в църквата "Св.Параскева" на ул. "Раковски". В петъчните дни пеех във филиала в тази църква, малката "Св.Петка Самарджийска", която сега е в подлеза на ЦУМ. Когато веднъж подавах кандилницата на свещеника, той ми каза: "Сине, да внимаваш, като влизаш тука в олтара, че тука е погребан Левски, ама на никого няма да казваш." И ми посочи точно мястото, къде е погребан. Аз си записах и това."
Особенно важни за даденото от дядо Антоний сведение са следните два факта:
Първо: Той знае за ключовата информация, че гробът на Васил Левски е в олтара на църквата "Света Петка Самарджийска" (до ЦУМ), година преди да се появи същата ключовата информация във вестник "Мир" на 6 март 1937 година. Там тя е представена от журналиста Никола Станчев и дадена му под формата на спомени от Мария Поппавлова-Джагарова, съпруга на Ботевия четник Илия Лазаров Джагаров, в които тя споделя:

"Тялото на Апостола е било погребано от поп Тодор

много близо до бесилката." и след това "...че тялото на Дякона Левски е откопано от тогавашния клисар при днешната църква "Света Парашкева" (по настоящем "Света Петка Самарджийска" - б.а.) на ул. "Мария Луиза" и погребано в олтаря на същата църква. Този подвиг е извършен от покойния Христо Хамбарков-Гъската, който е бил във връзка с членовете на софийския революционен комитет." Най-вероятно епископ Антоний (през 1936 г. все още със светското име Константин М. Костов) на 9 март 1936 година в Св. Синод е чул именно разговора мужду Видинския митрополит Неофит и Мария Поппавлова-Джагарова. Второ: По времето, когато Йордан Семов записва сведенията на епископ Антоний, Николай Хайтов вече е завършвал ръкописа на първата си книга за гроба на Левски и не се е повлиял от нея, а само от информацията от вестник "Мир". Свидетелството на Проватския епископ е предоказване на тезата на Хайтов (а също и другите изследователи преди него: проф. Хр.Гяуров, арх.Сава Бобчев и журналиста Георги Тахов), че гробът на Апостола е

в църквата "Св. Петка Самарджийска"

Затова и Николай Хайтов включва въпросното свидетелство на епископа и в двата си сборника с документи и свидетелства за гроба на Левски - през 1992 и 2002 година. Всичко това е само още един солиден плюс към правдоподобното становище на БАН от април 1986 година, че гробът на Апостола трябва да бъде обозначен с паметна плоча в църквата "Св. Петка Самарджийска" до ЦУМ.
От информацията на дядо Антоний знаем и следните ключови факти: "В 1952 г. ме назначиха инспектор в Духовната академия. Тогава разказах на моя колега проф. Христо Гяуров тия два факта, които го заинтригуваха и даже един ден отидохме в "Св. Петка Самарджийска" и му посочих мястото, където Левски е бил погребан. По-късно вече се заговори за построяването на ЦУМ и

трябваше да бъдат разрушени много сгради
Почнаха разкопките. Копаха и намериха скелета точно там. Но за голямо съжаление, много работи у нас стават и сега така. Последствията са известни - явиха се опоненти и спорове. Каза се дори, че това може би е тяло на жена. А в светия олтар не може владика да бъде погребан, нежели жена. Не може да се мисли за жена въобще в църква да се погребе. Владика не може. Следователно, за да има там погребение, и то в олтара, до престола, което е най-голямата светиня, това значи, че е някакво изключително погребение. По-изключително от това, което е на Левски, разбира се, не може да има.
Турците навсякъде са можели да правят обиски, само в олтара никога не са влизали, не са си позволявали, което нашите за съжаление правят, влизат сега в олтара и крадат каквото има.
Та така именно беше спасен тоя малък храм и останките бяха предадени на музея на Духовната академия. Там

стояха около една седмица, в чувала бяха

И след една седмица взеха ги оттам в Археологическия музей, този, който е до Народната банка, и от там изчезнаха вече. Това е, което мога да ви кажа. Аз твърдя, че това е неговото тяло, защото чух, както ви казах, тоя разговор, че там е погребан..."
 
Untitled Document
Този исторически сайт е проект на vidin-online.com , bdinvd.free.bg
web design 2008
Bdindesign