Георги Добринович е една от най-колоритните личности в пантеона на видинската гражданска памет. Роден е в с.Дългошевци, Ломско на 15 април 1858. Завършва основното си образование там и на 10 години напуска родното си село и се преселва в гр. Лом. Там постъпва в трикласното училище. Поради липса на средства през 1875г заминава за Белград, Сърбия при чичо си Цеко Петков.Там продължава своето обучение като постъпва в 4 клас и завършва 7 клас през 1876, когато започва Сръбско-турската война.
Г. Добринович знае, че Сръбско-турската война е руско дело, за да се отвори път за освобождението на България, затова и отива доброволец в българските легиони.Първо участва в четата на Цеко Петров, а след това в четата на войводата Панайот Хотов, с която превземат Чипровския манастир от турците. Но след седмица турците си го превземат отново и ги принуждават да се върнат отново на сръбската граница при Княжевец. Попада в 3-та дружина, на която е командир майор Чилев, и там остава до края на войната, а след примирието руснаците го взимат за преводач на Петроградския и Московския комитет.През 1877г заминава за Плоещ,където постъпва и се бори до край за освобождението на България. След войната заминава за Русия, където продължава обучението си. Когато се завръща от Русия, за кратко е помощник на Софийския полицмейстер, а след това околийски началник на първостепенната Видинска околия. След време напуска тази длъжност и става доброволец и началник на четата за защита на Видин от сръбското нашествие през 1885г.
През 1886г. се захваща с адвокатска дейност във Видин, където се признава професията му.
През 1894 г. е избран за Осмото обикновено Народно събрание, а също и за 9-то обикновено събрание като видински народен представител. Бил е и доброволец в Балканската война -1912 г.
Всичките длъжности, които е изпълнявал през живота си Г. Добринович са били в полза на отечеството и народа. Затова той не бива да остане незапомнен от младото потомство на Видин. Той е един от най-достойните видински граждани-съзидател на духовното, общественото и стопанско развитие на нашия край.
|