Димитър Димитров (ректор)
Роден: 30 януари 1932 Видин, България
Починал: 22 декември 2002 Лондон, Великобритания
Димитър Александров Димитров е български учен и политик, бивш ректор на Техническия университет в София, министър на образованието и науката в 84-тото правителство на България.
Завършва МЕИ, София през 1954 със специалност „Електроинженерство“. Специализира в Московския енергетически институт през 1964-1965.
Подготвя и защитава във ВМЕИ, София (1970) дисертация на тема „Изследване на електромагнитни процеси при несиметрични модулирани трифазни асинхронни машини“ за научна степен „кандидат на техническите науки“
1954-1955: старши инженер, ДХЗ "Г. Димитров", Костинброд.
1955-1958: главен енергетик, ДМП "Изомат".
1958-1961: началник на цех, ДМЗ "Ленин", Перник.
1989-1991: председател на Управителния съвет, ДФ "Елпроменерго".
Катедра "Електрически машини и апарати" ("ЕМА"), Електротехнически факултет на ТУС: асистент (1961), доцент (1969), професор (1980) по "Електрически машини".
Основни области на научна и преподавателска дейност: електрически машиния, електромагнитни изчисления.
Автор на 120 научни труда (от които 20 в чужбина), 13 изобретения, З патента и 13 учебника и учебни помагала; ръководител на 13 успешно защитили аспиранти; ръководил много научни договори с финансиране от МОН, фирми, организации.
Награди:
орден "Кирил и Методий", 2 степен (1982),
медал "Академична палма", Франция,
почетен доктор на Московския енергетически институт,
почетен ректор на ТУ, София.
Член на редколегията на списания "Електротехника и електроника" и "Енергетика".
Член на Специализирания научен съвет по електротехника при ВАК.
Член на Президиума на ВАК (1992-1995).
Член на Изпълнителното бюро на УС на Българската стопанска камара (1995).
Член на Върховния съвет на Националната агенция за оценяване и акредитация при МС (1996).
Член на Съвета за национално развитие при президента на България (1996).
Член на Националния съвет за научна и технологична политика при МС (1998).
1974 - 1989: заместник-ръководител на Катедра „ЕМА“, ТУС;
1989 - 1992: ръководител на Катедра „ЕМА“, ТУС;
1991 - 1992: председател на Академичния съвет, ТУС;
1992 - 1999: ректор на ВМЕИ (Техническия университет), София;
1999: председател на Държавната комисия за енергийно регулиране;
1999 - 2001: министър на образованието и науката.