
Атанас Узунов ( 1860 - 1887)
Родолюбец и офеицер с изключителни войски качества, проявени във Сръбско Българската война при отбраната на Видинската крепост. Видинското гражданство изразява благодарността си към него като го приема за почетен гражданин. Разтрелян след потушаване на бунта в Русе
Атанас Узунов
Биография
Национално-освободително движение Участва в национално-освободителните борби като въстаник в Червеноводската чета през 1875 г. След нейния неуспех емигрира в Румъния. Сръбско-турската война (1876) Доброволец в Сръбско-турската война през 1876 г., в която се сражава при Зайчар и Корито. Същата година постъпва на служба в 60-ти пехотен заморски полк на руската армия. След войната учи в Одеското юнкерско пехотно училище (1877).
Руско-турска освободителна война (1877-1878) При обявяване на Руско-турската освободителна война (1877 - 1878) се записва за опълченец в 3-та рота на 2-ра дружина на Българското опълчение. Участва в боя при Стара Загора, сражава се на Шипка, Шейново и в Котленския балкан. Награден е с Георгиевски кръст IV степен и е произведен в офицерско звание прапоршчик през

1878 г. След Освобождението служи в Източнорумелийската милиция. Постъпва във 2-ра пехотна кюстендилска дружина, а след това в 22-ра пехотна пазарджишка дружина и 1-ва софийска сапьорна рота. Той е първият офицер от българската войска, който завършва Военно-инженерната академия в Санкт Петербург. Сръбско-българската война (1885) По време на Сръбско-българската война (1885) е началник на Северния отряд и комендант на Видинската крепост. Проявява се като ерудиран военен инженер при укрепяването и отбраната на крепостта. Тук се проявява българското военно изкуство в защита на крепост, което по-нататък получава развитие при завземане на непревземаеми крепости като Одрин и Тутракан.
В битката за Видин българите проявяват умение да воюват срещу превъзхождащ ги противник, предвождани съответно от капитан Атанас Узунов и генерал Лешанин. Обсаден във Видин, капитан Узунов е призован от сръбския ген. Милойко Лешанин, герой от Сръбско-турската война, да предаде крепостта. Узунов отговаря, че е учил как се превземат крепости, а не как се предават и продължава отбраната. Отблъсва натиска на Тимошката армия на 14 ноември - 17 ноември 1885 г. и я принуждава да се оттегли.
Офицерски бунт (1887)
Атанас Узунов застава начело на Русенския бунт на офицерите-русофили, който избухва на 19 февруари 1887 г., за което е осъден на смърт и разстрелян на 22 февруари на платото „Левенттабия“ край Русе. Обявен е за почетен гражданин на Видин през 1886 г. На негово име са наречени село Майор Узуново, много улици в България, както и Спортното училище в Русе.
Офицерски звания
27 април 1878 - прапоршчик;
1879 - подпоручик;
24 март 1882 - поручик;
24 март 1885 - капитан;
1885 - майор.
Награди
Орден "За храброст" 3-та степен;
Орден "Свети Александър" 5-та степен;
Орден "Георгиевски кръст" 4-та степен (Русия).