Съкровището на Видинския владетел Ахтум заровено през 1008 г. край прабългарското селце с по-късно име Наги Сент-Миклош и намерено през 1799 г.

Последният пазител на българското съкровище- Видинския владетел Ахтум

Ахтум е внук на Глад

Първото българско царство в началото на 9 век. Унгарските исторически хроники “Gesta Hungarorum” споменават за Видинското княжеството на “Глад”, разположено на част от банатската територия, чийто княз е бил родом от Видин и е бил васал на цар Симеон Велики.

Кой е всъщност Ахтум ( Айтон)

Ахтум е внук на Глад. В Бдин приема християнството. Има силни боляри, голяма войска и много добитък. Ахтум контролирва пристанищата, през които се внася сол и взема мито. Поддържа равновесието по Средния Дунав и защитава северозападната граница на българската държава. След смъртта на унгарския крал Геза (ок. 971–997 Син на Такшони), Ахтум се намесва в унгарските междуособни борби. През 1003 г. оставя самуиловия син Гаврил Радомир да ръководи отбраната на Бдин против византийците, а той воюва на север с маджарите и загива.

До тук се знае, сега да погледнем подробно:
Ахтум ( Айтон) - Видинския владетел
Последният пазител на българското съкровище- Видинския владетел Ахтум

Съкровището е изработено от българския народ в сегашна Северозападна България и по-специално от български златари; съдовете като цяло са от съкровището на манастири и са набавяни или от златарските работилници във Видин, или пък от дарения на готови съдове, изработени много преди това и на редица други места; то е продукт на бактрийска, сасанидоперсийска и византийска художествени школи; източните форми са следствие от подновяването на търговията между Изтока и Запада през втората половина на І хил.; съдовете са произведения на различни ателиета и майстори; изработено е от хазарското племе кабари, които са начело на маджарите в тяхната миграция на запад и са добри майстори на сребро и злато; създадено е от печенегите, като част от сасанидските съдове са изработени в Леведия, а византийската част е изработена след 889 г. пак от тях в Леведия и Южна Унгария; изработено е от късни авари на унгарска територия и др. И най-после смята се още, че Съкровището е заровено в земята през 896 г. по време на маджарско нахлуване в Банат; също и към края на ІХ в., когато в равнините на Средния Дунав нахлуват унгарците; заровено е в края на ІХ в. по време на настаняването на маджарите в района на средното течение на Дунав, преди неговата гибел през 1008 или 1018 г. и др.
Ахтум; заравя през 1008 г. край прабългарското селце с по-късно име Наги Сент-Миклош по време на продължаващото заграбване на отвъддунавските български земи от страна на маджарите и по-специално при техния жесток погром върху българската народност и държавност в областта на Видинския княз Ахтум жупан, където е и намерено през 1799 г. Видинския княз Ахтум е внук на Видинския княз Глад.

Първото българско царство в началото на 9 век. Унгарските исторически хроники “Gesta Hungarorum” споменават за Видинското княжеството на “Глад”, разположено на част от банатската територия, чийто княз е бил родом от Видин и е бил васал на цар Симеон Велики. Видинският владетел Ахтум се покръства във Видин към края на Х в. (П. Юхас) и основа манастира св. Йоан Кръстител, където привлича “гръцки”, християнски и български монаси, той управлява Закарпатските, Марамурешките и Седмиградските находища на сол и не само снабдява със сол с предимство българското население на юг от Дунав, но и внася от тях солидни суми в държавното съкровище; разполага с богатства, каквито имат само кралете и дори повече от маджарския крал (П. Коледаров); “той имал по-вече войска и от крал Стефан, комуто не искал да се покорява, а взимал мито от солъта, която кралът прекарвал през р. Марошъ” (Г. Фехеръ); продължавал да изнася сол за Панония и отхвърлил предложението на маджарския крал да приеме католицизма, което предложение безспорно ще да е направено малко след 1000 г., когато крал Стефан приема християнството и кралска корона от Рим.

Като че ли от всички староунгарски хроники, само Житието на св. епископ Герхард, началният вариант на което е съставен още преди края на ХІ в., представя княз Ахтум възможно най-пълно и обективно-подробно и тук той е могъщ владетел, покръстил се във Видин, имал седем съпруги, не бил особено ревностен християнин, “не почитал крал Стефан, понеже се осланял на множеството войници и благородници, над които упражнявал своята власт”; притежавал и неизброимо количество свободно пасящи коне и други под покрив; владеел много добитък с пастирите му; “бил заграбил властта над кралските (!?) солници при Моросиум, като настанил между устията на тази река и Тиса свои поданици и чрез стражи обградил и направил всички свои данъкоплатци”; властта си “приел от гърците”, построил в Морисена манастира “Йоан Кръстител”, “поставил в него абат и монаси гърци, които да спазват техния обряд и традиции”; “на този мъж робувала земята между река Керес до областта Трансилвания и до Видин и Зорен”; “Оттам той набирал голямата си войска и ни най-малко не се съобразявал с краля” [ЛтИзв-5.1, 8-9, подчерт. – И.Д.]. крал Стефан влезе в съюз с Василий ІІ за окончателното покоряване на България

Кой е крал Стефан

крал Стефан, Първият крал на Унгария и е от династията на Арпадите. Синът на Геза Вайк (Ищван) през 1000 г. приема католическа вяра и обявява Кралство Унгария. Коронясването на Ищван I (на унгарски:I. Istvan) за пръв християнски владетел на Унгария, който по-късно е канонизаран за светец под името "Свети Стефан" (на унгарски:Szent Istvan), слага началото на унгарската държавност. Датата на това събитие се определя между Коледата на 1000 година или 1 януари 1001 година Личността и делата на Видинския княз Ахтум са разгледани и изброени и в унгарската колективна монография Histoire de la Transylvanie [1992], че той се покръства във Видин, но не преди 1002 г., когато Василий ІІ след 8 месечна обсада превзема Града и разпростира своята империя върху околните земи до Долен Дунав. През 1015 г. крал Стефан намира друг бългоромразец в лицето на Василий ІІ кото влиза във съюз с Византия, за окончателното покоряване на България....